Несподелена любов

Колко несправедлива е таз съдба –

остави ме отново сам сама!

Този блян за теб и невъзможна ни любов

изкопа в сърцето дълбок и стръмен ров.

Как отново да достигна повърхността

щом там не ме чака твоята ръка?

Как отново усмивка върху лицето да се появи,

щом отне ми всяка радост и щастие ти?

Толкова ли трудно бе

да отвориш за мен своето сърце?

Защо не погледна на мен с други очи,

в които прозират любов и сбъднати мечти?

Друга жена съзнанието ли замъгли,

че не видя какви възможности добри

разкриват се пред теб и мен

да бъдем щастливи някой ден?

Мери Ник