Добре дошъл,
пакостнико проклет.
Защо тъй нагло
смущаваш ми нощта?
Върви
другаде да предизвикваш любовта!
Не очаквах
аз да дойдеш ти,
Но защо се
появи?
Разтройваш
крехката ми душа,
Събуждаш в
мен желание за греха.
Махни тоз
поглед – тъй влюбен в мен,
Не искам да
си на копнежа спомен.
Устните се
впиват – това е нереално,
Телата се
допират – още по- е странно.
На сутринта
се чувствам страхотно,
Но в душата
ми е все тъй сиротно.
Става ми ясно, че във съня
Не ще реално открия любовта.
Не ще реално открия любовта.
Магично!
ОтговорИзтриване